Наредба за следенето на комуникациите предизвиква онлайн и офлайн протести

Нова наредба, регламентираща следенето на комуникациите през електронни съобщителни мрежи, предизвика вълна от протести по блогове и форуми, както и планови демонстрации „офлайн“. Очаква се през идната седмица противниците на норматива да излязат на улицата, за да протестират.

Наредба 40

Наредба № 40 от 7 януари 2008 г. е разработен от Министерство на вътрешните работи и Държавната агенция за ИТ и съобщения. Тя бе публкувана в Дъжавен вестник на 29 януари. Наредбата касае „категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления”.
Според наредбата, „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца определените с тази наредба категории данни”. Това включва и данните за неуспешните повиквания.
Самите категории данни, които трябва да бъдат запазвани, включват:
- данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката;
- данни, необходими за идентифициране направлението на връзката;
- данни, необходими за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
- данни, необходими за идентифициране на типа на връзката;
- данни, необходими за идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство:
- данни, необходими за идентифициране на местоположението на мобилно съобщително оборудване.
Наредбата моментално надигна вълна от публикации в Интернет-форуми и блогове, изразяващи недоволство от новите норми. Според някои от публикациите, нормативът е „изцепка”, която нарушава Конституцията на Р. България.
Според Чл. 32, ал. 1 от конституцията, „личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.” Пак там обаче се казва, че следенето, фотографирането, записването и проследяването са допустими „в предвидените от закона случаи”.

Колко му е да се заобиколи
Сред реакциите на някои Интернет потребители се появиха и бързи рецепти за „заобикаляне” на системите за проследяване, криптиране на комуникациите и др. „Прави се vpn до Русия, после минавате през няколко проксита докато стигнете до О’сама Бил Гладен. С който си говорите през криптирана връзка, как да му продадете глави с ядрен заряд”, пише потребител на linux-bg.org.

Протестно писмо
Протестно писмо по повод наредбата написа в блога си Богомил Шопов, известен защитник на свободната култура у нас. „Задържането на данни е политика, която безпрецедентно разширява правата на полицейско наблюдение. В същото време нарушава много от инструментите, гарантиращи човешките права в Европа, като Директивите за защита на данните и Европейската конвенция за правата на човека и Конституцията на Република България (член 34) – пише в протестното писмо. – Задържането на данни означава, че управляващите могат да се намесват в частния ви живот и личната ви кореспонденция, без значение дали сте заподозрян извършител на престъпление или не. Никъде в Европа не е проведено проучване, което да потвърди необходимостта от създаване на база данни от такъв мащаб и която да съдържа толкова поверителна информация, за нуждите на борбата с тероризма. Нападенията срещу Лондон (атаките на метрото), който станаха причината да се започне работата по директивата 2006/24/EC, изсикваща това, са нападения срещу човешките права. Защитаването на тези права е от особена важност, когато обществото и управляващите са изправени пред криза. Възможно най-лошата реакция би била застрашаването на тези внимателно изработени права с панически отговор.
Отговор на тероризма под формата на масово наблюдение би довел до невероятен успех за извършителите на нападенията: цялостно подкопаване на нашите изконни ценности.

Ние като общество трябва да изразим своята нетърпимост към такива правила, които нарушават нашите права и които съсипват устоите на всички ценоссти, които сме успяли да си извоюваме, като неприкосновенност на личните данни, цифрова свобода и независимост.”

„Един свободен обяд” – протест пред ДАИТС
Днес в Интернет пространството се появи и призив за участие в реален протест, на живо, пред сградата на ДАИТС, едно от двете ведомства, участвали в създаването на наредбата. Инициативата се нарича „Свободен обяд” и ще се проведе по обедно време, тъй като „повечето протести се правят вечер, но тогава институциите спят”. Протестът ще се проведе в четвъртък, 7 февруари, от 12.30 ч., в градината пред телефонната палата на ул. Гурко 6. „Протестът е законен, подадено е заявление в Столична община”, гласи анонсът.

Източник: Computerworld.bg